По „До днес сънувах“
от Андромаха (Белла)
Ще те оставя на баналните превзети,
за мене всяка сложност крие нищета.
До днес сънувах, че ми подаряваш цвете,
което си говори със дъжда
и толкова е просто и прекрасно,
без никакви измислени слова...
Езикът на душата е безгласен,
но обладава всички сетива
и мога да говоря със небето,
със птиците, с далечните звезди, ...