Kaminuta (Камелия Виденова)
56 59
10 ene 2012, 15:17

По душа 

  Poesía » De amor
697 0 7

Аз мога да мина през огъня Божи!
Ще смъкна от себе си всичките кожи
и нека ме жулят и слънце, и тръни,
и нека небето над мен се продъни.
Аз - гола душа пак до теб ще застана,
оттатък брега за ръка ще те хвана.
Че просто без тебе не искам, не мога
да бъда жената, копняла за огън,
че само така аз ще стигна до тебе,
там само ще бъда бял лебед за лебед,
че само любовният бряг обещава,
че само така – по душа се минава.

© Камелия Виденова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Просто нямам думи!!!
  • Има наистина попадения. Според мен, изкушеният читател, това са последните два стиха на това стихотворение.
  • Огнен,темпераментен стих!Много ми хареса тази категоричност в изказа ти!Поздравления!
  • По душа се минава! Много ми хареса!
  • Много добър стих!
  • Многообещаващ стих! Звучи убедително. Повярвах, че не става дума за гола декларативност. Всеотдайна е лирическата, безрезервно! На любовният бряг - по душа! Сякаш дефинираш любовта като пълно себеразкриване и доверяване с надеждата за същата ответност. Допада ми.
    Представих си и един друг, паралелен бряг, този на бездушният материализъм. И потръпнах.
    Радва ме поетичният растеж в последните ти творби!
  • Страхотно е !
Propuestas
: ??:??