10.01.2012 г., 15:17 ч.

По душа 

  Поезия » Любовна
5.0 / 5
847 0 7
Аз мога да мина през огъня Божи!
Ще смъкна от себе си всичките кожи
и нека ме жулят и слънце, и тръни,
и нека небето над мен се продъни.
Аз - гола душа пак до теб ще застана,
оттатък брега за ръка ще те хвана.
Че просто без тебе не искам, не мога
да бъда жената, копняла за огън,
че само така аз ще стигна до тебе,
там само ще бъда бял лебед за лебед,
че само любовният бряг обещава,
че само така – по душа се минава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Виденова Всички права запазени

Предложения
  • Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...
  • Свободна воля, казват ни е дадена, но сянката си, как ли да надскочим, дребнавият ни свят за клюки г...
  • Не бях добрият син, но ето - скърбя наравно с най-добрите синове. Сърцето ти до края бе заето за моя...

Още произведения »