Прочетени устни в тихите дни.
Вятърът кестени роши.
Сън не достига да сме добри.
Сякаш Париж е от восък
и по кормилото лепне ръжда,
и ме ревнуваш от кулата.
Арката има фалшива врата,
сянка от Сена по-дълга...
Ти ме води! Все така ще мълча.
Джобчето – пълно с цигулки...
Няколко фокуса и след това
във лунапарка, на люлката.
После сънувай, че има небе
и над Париж, и над рая!
Речникът няма да го преведе,
ако ти сам не го знаеш.
© Todos los derechos reservados
Твоят експресивен изказ, Райне, задържа погледа и дава възможност за различни интерпретации.
Затова не побързах да изразя мнение още при първия прочит и сега се върнах отново.
Сигурно има още какво да се види от едно зорко око...
Нека се чете и тълкува!