18.05.2018 г., 22:08 ч.
По френски
Прочетени устни в тихите дни.
Вятърът кестени роши.
Сън не достига да сме добри.
Сякаш Париж е от восък
и по кормилото лепне ръжда,
и ме ревнуваш от кулата.
Арката има фалшива врата,
сянка от Сена по-дълга...
Ти ме води! Все така ще мълча.
Джобчето – пълно с цигулки...
Няколко фокуса и след това
във лунапарка, на люлката. ...
Вятърът кестени роши.
Сън не достига да сме добри.
Сякаш Париж е от восък
и по кормилото лепне ръжда,
и ме ревнуваш от кулата.
Арката има фалшива врата,
сянка от Сена по-дълга...
Ти ме води! Все така ще мълча.
Джобчето – пълно с цигулки...
Няколко фокуса и след това
във лунапарка, на люлката. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
