По калните зъбери стръмни

13 mar 2011, 17:45

Poesía » De amor

481 0 3

Последна си тръгва страстта,

понесла безкрая в очите ти.

Животът ни с теб снове чудеса,

потръпващи, светещи в дните ни.

Не, няма какво да ни спре -

по калните зъбери стръмни

не бива злощастна звезда да умре,

а нашата орис по тъмно

пак сбира душите и пали сърца,

оковите тежки тя сваля.

И в златна корона от мъдри Слънца

поредната обич се хвали!

Наситено нежно пролетта позвъни,

в радост родила капчуци,

чакала толкова нощи и дни

птичите пролетни звуци.

Откоси прехвърлят пленени очи,

кордон маргарити напъпили,

подсеща, че лятото в струна теши

безброя дъги тишината окъпали...

И нека пред нас есента се снишава,

нека под буря свирепа кълни

и свободата безукорно сгрява

чувството, чуждо на мяра, везни,

само то вечност дарява!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

monilia (Симеон Пенчев)

2011-03-18T11:17:41+02:00

Наситено нежно пролетта позвъни,
в радост родила капчуци,
чакала толкова нощи и дни
птичите пролетни звуци.

Невероятно е!
Много ми хареса!
Меричка (Мери Попинз)

2011-03-17T15:40:11+02:00

Благодаря ти - от майката на още една лъвица и твоя съименничка Явно е, че обичаме Йовков...
yogimax (Василена Т)

2011-03-15T17:16:31+02:00

Хареса ми!Поздрав!