Последна си тръгва страстта,
понесла безкрая в очите ти.
Животът ни с теб снове чудеса,
потръпващи, светещи в дните ни.
Не, няма какво да ни спре -
по калните зъбери стръмни
не бива злощастна звезда да умре,
а нашата орис по тъмно
пак сбира душите и пали сърца,
оковите тежки тя сваля.
И в златна корона от мъдри Слънца
поредната обич се хвали! ...