Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
20 ago 2008, 10:11

По маршрут 

  Poesía » Otra
433 0 7
Сети ли умората в очите,

а болката - частици черни,

мокрия блясък от сълзите

отворили в душата бездни?

Трасето е неравно, друса,

насипано е с остри камъни.

От първа спирка автобуса

пътува и превозва спомени.

Ъгловато е лицето, строго,

(това с усмивката бе маска)

усилие не ми коства  много -

владея го, външна окраска.

А погледът ти не достигна,

намигаш, но смисъл няма...

Ето я спирката, пристигна.

Етюдът свърши, без драма.

 

(а)

20.08.2008г

(цикъл "Черно перо")

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??