20.08.2008 г., 10:11 ч.

По маршрут 

  Поезия » Друга
483 0 7
Сети ли умората в очите,
а болката - частици черни,
мокрия блясък от сълзите
отворили в душата бездни?
Трасето е неравно, друса,
насипано е с остри камъни.
От първа спирка автобуса
пътува и превозва спомени.
Ъгловато е лицето, строго,
(това с усмивката бе маска)
усилие не ми коства много -
владея го, външна окраска. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??