Говорих много. Рой от птици
отнесе думите напред.
Премръзнали, протягат жици
безкрайни редове от лед.
Излезе вятър и запрати
акорда птичи в пропастта.
По скрежа режещ на крилата
прокара ален шнур скръбта.
Подгони вятъра прибоят,
в брега разби го с кратък гръм.
А тази светлина е моя –
от сблъсъка на "бях" и "съм". ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse