10.03.2022 г., 12:13 ч.

По мръкнало 

  Поезия
343 6 10
Говорих много. Рой от птици
отнесе думите напред.
Премръзнали, протягат жици
безкрайни редове от лед.
Излезе вятър и запрати
акорда птичи в пропастта.
По скрежа режещ на крилата
прокара ален шнур скръбта.
Подгони вятъра прибоят,
в брега разби го с кратък гръм.
А тази светлина е моя –
от сблъсъка на "бях" и "съм". ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??