Годините са глътки отпити от душата, четяхме по очите, целувахме се страстно
и пееха звездите, пулсираха прекрасно, а днес очите взираме, звездите са
безсънни, мечтите ни са тихи, пътеките безлунни,
минутите на залеза държат ги още будни.
Сърцето е махало във чашата
нетленна, душата
днес ще пие
за
мъдростта
рожденна.
от Слънцето привлечена, подобно на Земята
танго танцува...по музика на светлината...