По навик искам да те видя...

По навик искам да те чуя...

По навик всичко става и номера ти аз набирам...

По навик ли още те обичам? 

По навик ли се стичат моите сълзи?

Може би пак по навик те загърбвам и моля се да те забравя...

Пак по навик ти звъня и питам: "Как си?", за да забравя моето - "Къде съм?"

Лъжа теб ли, себе си ли - по навик ли го правя?

Чувствата избликват пак по навик и по навик ти шептя - "Липсваш ми, обичам те!"

Думите по навик ли са истинско-лъжовни или това е гласът, онемял на сърцето, мъчейки се да изкрещи: "Не ме забравяй и прости!"