По навик искам да те видя...
По навик искам да те чуя...
По навик всичко става и номера ти аз набирам...
По навик ли още те обичам?
По навик ли се стичат моите сълзи?
Може би пак по навик те загърбвам и моля се да те забравя...
Пак по навик ти звъня и питам: "Как си?", за да забравя моето - "Къде съм?"
Лъжа теб ли, себе си ли - по навик ли го правя?
Чувствата избликват пак по навик и по навик ти шептя - "Липсваш ми, обичам те!"
Думите по навик ли са истинско-лъжовни или това е гласът, онемял на сърцето, мъчейки се да изкрещи: "Не ме забравяй и прости!"