1 dic 2006, 23:44

По пладне, там, над пътя 

  Poesía
991 0 2
Един денят за нас е.
Тече и отминава
подобно на реката –
ти никога не можеш
обратно да я върнеш.
Сълзите ти да капят,
в реката да се влеят,
а тя пък във морето.
Сълзите и морето
са с вкус еднакъв, мили.
Тече водата вечно,
и ти ли вечно плачеш? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Листопад Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??