Листопад (Листопад)
13 23
1.12.2006 г., 23:44 ч.

По пладне, там, над пътя 

  Поезия
854 0 2
Един денят за нас е.

Тече и отминава
подобно на реката –
ти никога не можеш
обратно да я върнеш.

Сълзите ти да капят,
в реката да се влеят,
а тя пък във морето.
Сълзите и морето
са с вкус еднакъв, мили.
Тече водата вечно,
и ти ли вечно плачеш?
Недей да плачеш вече!
Ще те целуна с трепет,
подобно на мараня.
По пладне,там, над пътя.

Един денят за нас е.
Недей да плачеш вече!
Когато ме целунеш,
морето става радост.

© Листопад Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??