Тръгвам по пътека една в близката гора,
мисля си за красивите неща...
Около мен е така зелено, приказно вълшебно,
някаква мaгия крие се зад зелената премяна,
искам да разбера каква е тази неземна красота...
Нима това е раят на нашата земя,
нима има хора, които унищожават това величие,
от различни видове зеленина...
Красотата ме унася и забравям за тъгата,
развличам се от сивото ежедневие на града,
забравям за злите хора и тeхните лъжи,
но болно ми е че след време пак ще дойда ...