По „Разсъдница“

от Андромаха (Белла)

Ще мина зад дъжда
по тайната пътека,
пазителка на верните посоки,
облечена в онази дреха
от сънища... на птици синеоки.

С коси дъждовни
и венец от люляци,
ухаеща на девствена гора...
ще стъкна огън от безумици
и разумът ще изгоря.

Тя е снежна пяна по вълните,

укриващи сълзите на вдовици.

Тя е шалът с перли, завързван

преди турнир по рицарски ръкавици.

Сред битието тъжно-синьо,

словата й са като женска гръд –

мечтаната нежно-непостижима

божествено-човешка плът...