По „Разсъдница“
от Андромаха (Белла)
Ще мина зад дъжда
по тайната пътека,
пазителка на верните посоки,
облечена в онази дреха
от сънища... на птици синеоки.
С коси дъждовни
и венец от люляци,
ухаеща на девствена гора...
ще стъкна огън от безумици
и разумът ще изгоря.
Тя е снежна пяна по вълните,
укриващи сълзите на вдовици.
Тя е шалът с перли, завързван
преди турнир по рицарски ръкавици.
Сред битието тъжно-синьо,
словата й са като женска гръд –
мечтаната нежно-непостижима
божествено-човешка плът...
© Вили Тодоров Всички права запазени