Щом целувам душата ти, мила,
се лекувам от страх и тъга.
Ти си моята слабост и сила,
за която ще пея в нощта.
Аз купувам от някого нещо
и прибирам в сърцето страстта.
Ще вечеряме двама на свещи
и ще търсим в света любовта.
Ще се смеем на някоя сцена
и на някой несръчен артист.
Представи си поляна зелена
и милувка на шепот златист.
Ако някога всичко погине,
ще те чакам во веки веков.
Ако падна и тъжно се срина,
изгради ме отново с любов.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados