Ти пак ме обичаш
по своя си начин,
от който студено ми става,
в душата ми
зимни виелици плачат,
лисици на път ме продават.
Не зная коя съм,
каква съм, защо съм,
но, мисля, от обич разбирам,
не мога любов
и нежност да прося –
с корона съм, не ми отива.
© Ивон Todos los derechos reservados
Да, начина е важен.
Едно или сто и едно ,,обичам те'' не е любов, ако не е усетено.
Много хубав стих, Ивон!