По улиците на духовното ти гето
Подритвай ме по улиците на духовното си гето,
нямам лоши намерения, но ти, хайде, убий ме от любов.
И да, селянин - дивак съм, дошъл от Серенгети,
с чувството за хумор скаран, най-търпимия идиот.
Посинен и окървавен,д аже майка ми не ме познава...
... но не лицето ми пострада, а мозъка на костите.
И дяволито съм проклет често в други да те припознавам,
докато си правя смешна маска, за пред гостите.
Надали ме мразиш, нищо че го каза сто двадесет и седем пъти...
... Знам, че обичаш да повтаряш неясните неща.
Или ме забрави, за да не ме мразиш зад гърба ми,
докато разказвам на хората, че си най-прекрасната жена.
Но пък, карай да върви - направо ме убий.
Зарови ме в задния си двор на сянка, до мушкатото.
После с фалшивите сълзи на майка ми се обади,
кажи ù, че съм изчезнал надалеч в Баден Баден... Аригато!
© Михаил Попов Todos los derechos reservados
Интересен стих!