По улиците на духовното ти гето

Подритвай ме по улиците на духовното си гето,

 нямам лоши намерения, но ти, хайде, убий ме от любов.

И да, селянин - дивак съм, дошъл от Серенгети,

 с чувството за хумор скаран, най-търпимия идиот.

 Посинен и окървавен,д аже майка ми не ме познава...

 ... но не лицето ми пострада, а мозъка на костите.

 И дяволито съм проклет често в други да те припознавам,

 докато си правя смешна маска, за пред гостите.

 Надали ме мразиш, нищо че го каза сто двадесет и седем пъти...

 ... Знам, че обичаш да повтаряш неясните неща.

 Или ме забрави, за да не ме мразиш зад гърба ми,

докато разказвам на хората, че си най-прекрасната жена.

 Но пък, карай да върви - направо ме убий.

Зарови ме в задния си двор на сянка, до мушкатото.

 После с фалшивите сълзи на майка ми се обади,

 кажи ù, че съм изчезнал надалеч в Баден Баден... Аригато!