По „Умът да отговори“
от Андромаха (Белла)
Ти казваш щастието е минути,
а болката ни трае векове
и раните са безпричинно люти,
кървят додето нещо не умре.
Защо е всичкото това страдание,
нали е казал Бог, че е Любов.
Любов приличаща на наказание.
Това ли, Боже, е Любов?
Опитвам се да те разбирам,
сърцето и умът са във война:
Крещи сърцето: Не убивай!
Умът: Убивай, като на война!
Ти казваш щастието е минути,
но знаеш ли, не е така -
молитвите на болката са чути
и всъщност болката е Любовта.
И струва си. Оо, само как си струва!
Животът безболезнено е смърт.
Нима непарещ огън съществува?
Да отговори на това умът!
"Щастието ни сега е част от болката ни после"
Някой знае ли какво е Любовта -
заблуда, приумица или химера?
Към райско щастие ли е начало
или лек за болка си намерил?
А може би е само слънчев лъч
нас в житейска тъмнина огрял?
Или сънуваната капчица вода
от странник в пустинята заспал?
Мираж, роден от нощното небе,
което в огъня на изгрева заспива?
Или клада в погубвано сърце
разпалена от самовлюбената дива?
Погребваща оазис орда пясък?
Жадуваната от сърфист вълна?
Или жестоката причина лебед
да полети след песен към смъртта?
Нека не узнаем що е любовта!
Непонятна, тя е много по-красива
като недостигната, сънувана мечта,
танц съзрян на нестинарка-самодива...
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados