По „Умът да отговори“
от Андромаха (Белла)
Ти казваш щастието е минути,
а болката ни трае векове
и раните са безпричинно люти,
кървят додето нещо не умре.
Защо е всичкото това страдание,
нали е казал Бог, че е Любов.
Любов приличаща на наказание.
Това ли, Боже, е Любов?
Опитвам се да те разбирам,
сърцето и умът са във война: ...