По „В сянката на слънцето“
от Андромаха (Белла)
И в сянката на слънцето изгря луна.
Любимата на всички лунатици.
С целувка нежна ги приспа и...
клепките им запечата с две жълтици.
Искам да умра с отворени очи
на последния си път да видя края.
Но отдавна съдбата ме гълчи
и аз нямам място в ада или рая...
Луната замечтах да нарисувам.
Не успях. Бе толкова студена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.