Всеки път е кръстопът

от Андромаха (Белла)

Объркана съм...
как да разпозная своя път,
мъглата прави ги еднакви
и всеки път е кръстопът.

Казват да следвам сърцето,
а то е смълчан лабиринт...
Лутащи стъпки кънтят до небето -
поредния безфинален спринт...

Морето кръстопът е.

Слънцето изгрява,

мъглата ражда алени платна.

Пред тях е онзи,

който заслужава,

с венец за твоята глава...

от тайнството на любовта.