Всеки път е кръстопът
от Андромаха (Белла)
Объркана съм...
как да разпозная своя път,
мъглата прави ги еднакви
и всеки път е кръстопът.
Казват да следвам сърцето,
а то е смълчан лабиринт...
Лутащи стъпки кънтят до небето -
поредния безфинален спринт...
Морето кръстопът е.
Слънцето изгрява,
мъглата ражда алени платна.
Пред тях е онзи,
който заслужава,
с венец за твоята глава...
от тайнството на любовта.
© Вили Тодоров Всички права запазени