FFortuna (Петя Павлова)
67 114
10 oct 2019, 11:48  

Почти хумористично стихотворение 

  Poesía
1821 8 11

Напълно осъзнавам, че съм в дълг, 

по линия наследствена от Ева. 

И ето – за реброто си дошъл, 

щом няма опрощаване по древност. 

 

Не зная как не се преумори 

докрай да го играеш благодетел. 

Да даваш нещо крие малък риск, 

когато си запазил всичко взето. 

 

Но нека не навлизам в този спор – 

полемиките вече са излишни. 

Вземи го и тръгни, по мъжки горд, 

очи ми оставѝ, за да те виждам. 

 

И пак ще нося тежките вини, 

че скелета Адамов, тъй безценен, 

предтечата ми стара оскверни. 

А явно е отнела и сърцето.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много симпатично! 😊
  • Ех тази притча! И ума и сърцето сме им взели! Хареса ми!
  • Всеки по нещо е дал! Адам - реброто си, Ева - ябълката... Няма сега да издребняваме! ()
  • Тук остротата ти определено ми хареса!
  • Благодаря ти за хубавия стих, Петя...
    Подари ми усмивка...
  • Благодаря за хубавите коментари, макар да не е съвсем хумористично стихотворение! Благодаря и на Майстора за звездичката!
  • Много , много ми хареса
  • "Не зная как не се преумори
    докрай да го играеш благодетел.
    Да даваш нещо крие малък риск,
    когато си запазил всичко взето. "
    Стихът е прекрасен - напълно задоволи поетичния ми глад!
  • Хубаво е да си признае вината една жена...
    Но го правиш тъй ненатрапчиво,чаровно!
    Адам прехласнат пита:"Нима?Има ли цена,
    моето ребро?!"И те търси!И те жажда любовно!
  • Петя, великолепна си! Такова поетично удоволствие ни поднасяш! Благодаря! ❤️
  • "И пак ще нося тежките вини,
    че скелета Адамов, тъй безценен,
    предтечата ми стара оскверни.
    А явно е отнела и сърцето."

    Великолепен стих!...
    Адмирации, Петя!...
Propuestas
: ??:??