18 oct 2007, 9:17

Под добрия небосвод 

  Poesía
811 0 10
Под добрия небосвод
сляхме се в прегръдка бяла.
Сякаш времето бе спряло
своя неизменен ход.
И запяха в чуден хор
влюбени светулки бели
като слънчица изгрели
под небесния простор.
Под добрия звезден храм
тръгнахме във две посоки.
А луната светлоока
потъмня за миг от срам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??