18.10.2007 г., 9:17 ч.

Под добрия небосвод 

  Поезия
777 0 10
Под добрия небосвод
сляхме се в прегръдка бяла.
Сякаш времето бе спряло
своя неизменен ход.

И запяха в чуден хор
влюбени светулки бели
като слънчица изгрели
под небесния простор.

Под добрия звезден храм
тръгнахме във две посоки.
А луната светлоока
потъмня за миг от срам...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??