ria (Гергана Иванова)
284 3180
7 jul 2009, 20:56

Подарък 

  Poesía » De amor
1060 0 23

Някой ден ще ти падне пердето, монахо.

Ще затръшнеш вратата на храма отвънка...

Кръста с пръсти ще душиш до бяло, докато

се превърнеш във скитник безбожно- безпътен.

 

И без вяра, без Бог, тъй тръгни - безпосочен,

ще скимти във нозете ти бито небето,

стиснал зъби, душата в юмрука закòпчил,

поздрави Сатаната - стар ген по наследство...

 

В този ден ще заплюеш иконите с жажда,

на бегом къмто селската кръчма ще свърнеш,

черно вино въпросите с плам ще охлажда,

на кръчмарката в пазвата Рая ще зърнеш...

 

Там, на кръста от грях, в хищна нощ разпъни се

и, върха си достигнал, до дъното падай...

После  с бели криле в ангел бял прероди се,

а под тях пеш от расо на Дявол развявай.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??