ria (Гергана Иванова)
284 3180
7.07.2009 г., 20:56 ч.

Подарък 

  Поезия » Любовна
1062 0 23

Някой ден ще ти падне пердето, монахо.

Ще затръшнеш вратата на храма отвънка...

Кръста с пръсти ще душиш до бяло, докато

се превърнеш във скитник безбожно- безпътен.

 

И без вяра, без Бог, тъй тръгни - безпосочен,

ще скимти във нозете ти бито небето,

стиснал зъби, душата в юмрука закòпчил,

поздрави Сатаната - стар ген по наследство...

 

В този ден ще заплюеш иконите с жажда,

на бегом къмто селската кръчма ще свърнеш,

черно вино въпросите с плам ще охлажда,

на кръчмарката в пазвата Рая ще зърнеш...

 

Там, на кръста от грях, в хищна нощ разпъни се

и, върха си достигнал, до дъното падай...

После  с бели криле в ангел бял прероди се,

а под тях пеш от расо на Дявол развявай.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??