14 jun 2008, 16:37

Подчертано 

  Poesía » De amor
610 0 14
На себе си дипля спомени избледнели,
възбуждащи звуци, кукуригане на петли,
пробудени с нежно отеквали камбани,
 за действие и на моя час известили,
дарили още ден, с обещание за друг...
По-скоро предчувствие, закотвило душа ми,
понесло я ефирно леко, движило я в кръг.
Като прочетена, позабравена книга,
дарила сигурност, уют и топлота...
Аз горски дух ли съм или самодива...
Най-много искам да съм препускащ ездач,
по моята пътека, несъвършена, дива,
примамила ме да се покатеря пак,
да се прокрадна по чертата и... аз... и ти.
_____________________________________________________

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??