тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
14.06.2008 г., 16:37 ч.

Подчертано 

  Поезия » Любовна
597 0 14
На себе си дипля спомени избледнели,
възбуждащи звуци, кукуригане на петли,
пробудени с нежно отеквали камбани,
 за действие и на моя час известили,
дарили още ден, с обещание за друг...
По-скоро предчувствие, закотвило душа ми,
понесло я ефирно леко, движило я в кръг.
Като прочетена, позабравена книга,
дарила сигурност, уют и топлота...
Аз горски дух ли съм или самодива...
Най-много искам да съм препускащ ездач,
по моята пътека, несъвършена, дива,
примамила ме да се покатеря пак,
да се прокрадна по чертата и... аз... и ти.
_____________________________________________________

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??