16 ago 2018, 0:51

Подпис: България 

  Poesía » Civil
454 2 6
Дори и да имам наследство богато,
децата ще идват от лято на лято.
Животът ги хвана – не ще и да пуска!
Работят в замяна на тромави чувства.
Очите ми стари съзират бедата,
че вече се мразят и брат, и приятел.
Душите събират неказани думи,
които се късат, подобно на струни.
Момче и момиче се карат вбесени.
Навън се разлая любов овълчѐна.
Усмивка наднича, зад ъгъла скрита.
Доброто е птиче. Моралът е сритан. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??