yotovava (Валентина Йотова)
2626 22178
30 nov 2021, 16:10  

Подписано със снежен щрих 

  Poesía » De amor
1129 5 5

ПОДПИСАНО СЪС СНЕЖЕН ЩРИХ

 

Глухарчето е къса свещ, която в залеза догаря.

Часовникът отмерва шест, махалото нощта разпаря.

През парцаливия хастар се ръсят премълчани думи.

С тях да запълня не посмях опразненото помежду ни.

Не знаех – ръж или просо ще никнат, или само тръни.

Да сменям лошото със зло – покой не носи за съня ми.

И дишам трудно – няма как, щом жъна нежелани бури,

Дали садих – не помня! – мрак, но той се стелна на масури.

Изпредох тъмното валмо на тънка и бодлива прежда.

Търкулнах лунното кълбо по стъпките ти – безнадеждна.

И боса тръгнах из света, да диря смисъл в твойто бягство.

Какво е бедност не узнах, щом да обичаш е богатство.

Забравих колко ме боля, не помня беше ли студено,

Но сняг сега е навалял и всичко вече е простено.

Подписвам се – със снежен щрих, в стиха, останал подир тебе.

Благословена бях, а ти – дано си някому потребен!

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Вики
  • Благодаря, Ирина
  • Дано!
    Помня че като дете изпадах в еуфория от първите снежинки...
    Дано първият тазгодишен сняг заличи отминалите неволи.И все пак нещо под снега остава в паметта на живота!
    Поздравления за снежната феерия от чувства!
  • Катарзис, това е този стих. Студен, режещ зимен въздух, бял сняг... Няма кал, дори тръните край пътя сякаш са цъфнали и ти е леко, леко...
  • Браво! За всичко - смисъл, емоция, постройка... Невероятна си!
Propuestas
: ??:??