ПОДПИСАНО СЪС СНЕЖЕН ЩРИХ
Глухарчето е къса свещ, която в залеза догаря.
Часовникът отмерва шест, махалото нощта разпаря.
През парцаливия хастар се ръсят премълчани думи.
С тях да запълня не посмях опразненото помежду ни.
Не знаех – ръж или просо ще никнат, или само тръни.
Да сменям лошото със зло – покой не носи за съня ми.
И дишам трудно – няма как, щом жъна нежелани бури,
Дали садих – не помня! – мрак, но той се стелна на масури.
Изпредох тъмното валмо на тънка и бодлива прежда.
Търкулнах лунното кълбо по стъпките ти – безнадеждна.
И боса тръгнах из света, да диря смисъл в твойто бягство. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация