Навес за изгубени души...!
Постройка временно стъкмена.
Да скрием нас от свойте съдби...?
Да скрием същността си в нея.
-Когато слънцето изгрее...!
Слагаме си маски с грим.
И с усмивки разкривени,
по земята си вървим!
Защо се крием аз не зная.
Защо отричаме се...питам аз?
Защо и позволяваме на нея!?
На (Интригата),
земята ни да раздруши...?
Все бъркаме се...
във неща които?
Изобщо май не са за нас...!
Все другите оправяме...!?
И ум (акъл) им даваме.
Само за да можем,
да ги провалим.
Съсипваме сами живота!
Съсипваме усмивката във нас!
Забравяме че хора сме родени!
А така погубваме и ЛЮБОВТА!!!
© Ангел Todos los derechos reservados