Винена мушица малка... над бурето кръжи.
Тъмно е но знае, че свещ ще заблести
в мазето тъмно, хладно човек със кана във
ръка до бурето застава налива си мечта.
След миг, отново... по стъпките разбра
че той се връща към своита светлина!?
И пак мазето влажно потъва в тъмнина.
Но ето мирисът на вино я връща към реалноста.
На мъничка мушица... живееща сама
съдбата и е тъжна, да бръмка там
където няма светлина.
Но вярата я кара да вярва в любовта.