12 may 2020, 8:36

Поетична трилогия ''Мътни дни'': Смях от мъка 

  Poesía » Filosófica, Verso acróstico
883 0 1

Плачейки, Марко седна на дивана

и отчаяно за главата си се хвана.

Косите си той на инат оскуба.

Каква е тази негова полуда?

Вънка птичките звънливо пееха,

а дали на Марко му се смееха?

 

Гореща пот на челото му се избистри .

Лееха очите му сълзи сребристи.

Изгледа той черешовите листи.

Дойде му нещо на ума..., 

та отново потъна в тъжни мисли.

 

''Ъх, какво се случва тука?'' -

говорейки, комшията на вратата почука. -

''Абе, Марко, защо така ревеш 

и от всяко дърво само мъка береш?''

 

Сълза пенлива Марко пак пророни,

 малко блясъче  подемна да говори.

Явно тъга и радост неистово се сляха

хвана го или полуда, смеха това показва.

 

© Денис Халил Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Къде има акростих? В последната час, която ще се публикува ли?
    Тук в последната строфа има "смях".
    Аха, "тъга и смях".
Propuestas
: ??:??