Плачейки, Марко седна на дивана

и отчаяно за главата си се хвана.

Косите си той на инат оскуба.

Каква е тази негова полуда?

Вънка птичките звънливо пееха,

а дали на Марко му се смееха?

Гореща пот на челото му се избистри .

Лееха очите му сълзи сребристи.

Изгледа той черешовите листи.

Дойде му нещо на ума..., 

та отново потъна в тъжни мисли.

''Ъх, какво се случва тука?'' -

говорейки, комшията на вратата почука. -

''Абе, Марко, защо така ревеш 

и от всяко дърво само мъка береш?''

Сълза пенлива Марко пак пророни,

 малко блясъче  подемна да говори.

Явно тъга и радост неистово се сляха

хвана го или полуда, смеха това показва.