Защото не умира, а се ражда
от истинска и неподкупна жажда
и влюбена в живота, тя намира,
щастлива смисъла си, не умира,
защото търси думите си бавно,
намери ли, как ги излива славно
от най-дълбоката си болколава,
и само там е жива, и раздава
разкоша си, избликнал съкровено,
поезия в копнежа си родена,
открила най-болезнените тайни
и с малко думи, но твори безкрайност.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados