Поезията трябва да е искрена
А думите ми се разтварят във лъжи
„Закарай ме вкъщи“
Извика и се качи
В колата на топло
И аз я завлякох по пътя
Нагоре
Като кръст към Голгота
Черепът на Адам ми се усмихва
Силует пред изгряващото твърде рано
Слънце
Двамата с нея стоим и мислим ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.