dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157
15.03.2011 г., 19:11 ч.

Поезията трябва да е искрена 

  Поезия
560 0 3

 

 

 

Поезията трябва да е искрена

А думите ми се разтварят във лъжи

 

„Закарай ме вкъщи“

Извика и се качи

В колата на топло

И аз я завлякох по пътя

Нагоре

Като кръст към Голгота

 

Черепът на Адам ми се усмихва

Силует пред изгряващото твърде рано

Слънце

Двамата с нея стоим и мислим

Без да си разменяме никакви думи

 

Плаче ми се

И се страхувам

 

„Поезията трябва да е искрена“

ù казах

И тя се облегна на рамото ми...

 

... а думите ми се разпиляват

Като изгорели стари

Вестници

Още помним пожарите

Но не говорим за тях

И ги задържаме в себе си

 

Да изгорят сърцата ни

Дано

Защото и те са фалшиви

 

Да ни намразят всичките ни

Приятели

И да си заминат

 

Защото искаме да сме сами

Сега

Преди да я захвърля на боклука

Гледаме се през последните сълзи

Сега

Преди да ни погълне утрото

 

Поезията трябва да е силна

А думите ми са с превързани очи

 

13 март 2011

 

 

 

© Десислав Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??