9 abr 2020, 11:50

Поглед нагоре 

  Poesía » Otra
633 2 12

Про-кобата на вируса се разширява. И ето още поражения...

 

 

Барабанът

пак

бие!!!

Атака…

Атака…

Атака…

Напред сме –

все ние.

Отзад ни картечници

чакат…

Светът не стои.

На нас разчита.

И никой не спи.

Освен тия –

вече заритите…

Обясняват ни ясно –

атака е нашия празник.

Все напред –

без ред,

без страх,

и да станем на прах,

пак полза ще има.

На червеите

храна любима…

А иначе –

за какво сме?

Пълнеж на историята.

И –

инструменти

на някакви хора.

Високостоящи,

блестящи,

велики…

Ние сме просто мотика

за разкопаване

на пустинята.

И –

тор…

Чвор.

Оня отрязан клон,

изсъхнал,

метнат в камината –

да си топли гърбината

нашият господар.

Ние сме Божи дар

и негова награда.

Това ни се пада…

Нима е малко?

Ах, да –

и от кожата ни

стават барабани…

Звучни,

ехтящи,

зовящи,

зовящи,

зовящи…

Това е нашето ЩЕ…

Останалото е небе.

В калта.

Поглед в звездите впит.

Награда за торА -

отново убит…

 

 

 

 

 

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Елке!
  • Поздравления, много силен стих!
  • Кой слиза сред мъртъвци... то при заразени не се ходи. Така е, разстройство е, в повечето случаи психическо Ама и ти... объркала съм се за нагоре и надолу- щеше да е срещата на вековете! Поздрави.
  • Благодаря, Красе!
    Геният Смрненски зове да се слезе сред хората. Моят герой е реалист и вижда как погледът нагоре е просто изцъкления поглед на жив мъртвец.
    Е, не съм поет, та справедливо се присмиват някои на самокритичното ми определение "разстройство". Те са поети!
  • "Надоле! Надоле! Надоле!
    В студените бездни слезни,
    където тела полуголи
    се гърчат край черни стени,
    де опват се мишци железни
    и техния удар звъни
    сред мрака на страшните бездни
    с протеста за слънчеви дни,
    с протеста за отдих, за воля,
    за въздух, простор, ширини.
    Надоле, надоле, надоле —
    надоле слезни!" Знам, че го знаеш Генек - и автора и стиха, обаче реших да ти украся поетичната страница за кадем. ... За стиха - от стомашните киселини е . Защо "това ни се пада" не знам, но като почне това врабче "да те кълве" и един ден камбаната бие, а ти си мислиш - дошло време за вечеря. По-свеж коментар не можах да измисля . Поезията ти прилича, пиши!
  • Разстройство :D :D
  • Благодаря, Мариана!
    Надя,
    кашлицата... Хм, по-елегантно звучи, ама не е баш така...
  • Кажи поне, като кашлица, сенсей. А иначе, аз ли не знам?
  • Благодаря, Дени, Надя, адаш!
    Ми то... като разстройството - не може да го укриеш.
  • Уау! Отвя ме!
  • Адаш, край, заразен си... От вируса на Поезията!... За съжаление, няма Клинична пътека по Здравната каса за него...
    Цяр... не е известен!...
    А човешкото тяло е пълно с ресурси за бизнесмени... От суровина за сапун, до послушни роби за плантацията...
    И пожелавам все така да продължаваш да твориш - без маска и предпазни средства!
    Поздравявам те.
  • Мрачно, мрачно..!
Propuestas
: ??:??