Поглед нагоре
Про-кобата на вируса се разширява. И ето още поражения...
Барабанът
пак
бие!!!
Атака…
Атака…
Атака…
Напред сме –
все ние.
Отзад ни картечници
чакат…
Светът не стои.
На нас разчита.
И никой не спи.
Освен тия –
вече заритите…
Обясняват ни ясно –
атака е нашия празник.
Все напред –
без ред,
без страх,
и да станем на прах,
пак полза ще има.
На червеите
храна любима…
А иначе –
за какво сме?
Пълнеж на историята.
И –
инструменти
на някакви хора.
Високостоящи,
блестящи,
велики…
Ние сме просто мотика
за разкопаване
на пустинята.
И –
тор…
Чвор.
Оня отрязан клон,
изсъхнал,
метнат в камината –
да си топли гърбината
нашият господар.
Ние сме Божи дар
и негова награда.
Това ни се пада…
Нима е малко?
Ах, да –
и от кожата ни
стават барабани…
Звучни,
ехтящи,
зовящи,
зовящи,
зовящи…
Това е нашето ЩЕ…
Останалото е небе.
В калта.
Поглед в звездите впит.
Награда за торА -
отново убит…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Елке!
-
Поздравления, много силен стих!
-
Кой слиза сред мъртъвци... то при заразени не се ходи. Така е, разстройство е, в повечето случаи психическо
Ама и ти... объркала съм се за нагоре и надолу- щеше да е срещата на вековете! Поздрави. -
Благодаря, Красе!
Геният Смрненски зове да се слезе сред хората. Моят герой е реалист и вижда как погледът нагоре е просто изцъкления поглед на жив мъртвец.
Е, не съм поет, та справедливо се присмиват някои на самокритичното ми определение "разстройство". Те са поети! -
"Надоле! Надоле! Надоле!
В студените бездни слезни,
където тела полуголи
се гърчат край черни стени,
де опват се мишци железни
и техния удар звъни
сред мрака на страшните бездни
с протеста за слънчеви дни,
с протеста за отдих, за воля,
за въздух, простор, ширини.
Надоле, надоле, надоле —
надоле слезни!" Знам, че го знаеш Генек - и автора и стиха, обаче реших да ти украся поетичната страница за кадем. ... За стиха - от стомашните киселини е. Защо "това ни се пада" не знам, но като почне това врабче "да те кълве" и един ден камбаната бие, а ти си мислиш - дошло време за вечеря. По-свеж коментар не можах да измисля 
. Поезията ти прилича, пиши! -
Разстройство :D :D
-
Благодаря, Мариана!
Надя,
кашлицата... Хм, по-елегантно звучи, ама не е баш така... -
Кажи поне, като кашлица, сенсей. А иначе, аз ли не знам?
-
Благодаря, Дени, Надя, адаш!
Ми то... като разстройството - не може да го укриеш. -
Уау! Отвя ме!
-
Адаш, край, заразен си... От вируса на Поезията!... За съжаление, няма Клинична пътека по Здравната каса за него...
Цяр... не е известен!...
А човешкото тяло е пълно с ресурси за бизнесмени... От суровина за сапун, до послушни роби за плантацията...
И пожелавам все така да продължаваш да твориш - без маска и предпазни средства!
Поздравявам те. -
Мрачно, мрачно..!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
