posh` (Таня Атанасова)
267 5344
20 ago 2010, 19:53

Поглед назад 

  Poesía » Otra
5.0 / 4
713 0 5
Рони се лицето ми
като стара мозайка.
Очите - тъмни коридори,
без път и посока,
без място за нежни думи
в препълнените от цинизъм устни.
Луничките ми една по една
изчезват, ставам безцветна
мраморна гръцка богиня
със змии в мисълта си.
Не минават години, а дни,
пилея късове душа по пътя си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »