posh` (Таня Атанасова)
267 5344
20.08.2010 г., 19:53 ч.

Поглед назад 

  Поезия » Друга
675 0 5

Рони се лицето ми

като стара мозайка.

Очите - тъмни коридори,

без път и посока,

без място за нежни думи

в препълнените от цинизъм устни.

Луничките ми една по една

изчезват, ставам безцветна

мраморна гръцка богиня

със  змии в мисълта си.

Не минават години, а дни,

пилея късове душа по пътя си.

Започна да ми липсва

момичето от снимката в паспорта.

Бягах, а сега се моля да я върна.

 

Обратно към себе си.

Обратно към смисъла.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??