Поисках малко свобода

Nella_gold (Нели )
841 4525

10 sept 2007, 10:49

Poesía

503 0 5

Поисках малко свобода за себе си,

а вместо туй - оказах се в окови…

Нима за толкова години това заслужих?

Поисках малко време,

със себе си насаме за да остана.

Живота си така да преосмисля -

не успях! - Сто упреци получих в замяна.

Поисках да те имам някога.

Преди години -

и те имам.

Сега стоим на ръба на пропаст,

която зейнала е помежду ни.

И уж все още се крепим,

но току-виж, подхлъзнали сме се и двамата…

Ще замълча.

И няма да ти кажа нищо.

Защото всеки опит да говоря,

приемаш като оправдание.

А повече не ми се спори, уморих се.

Защото уж сме заедно,

а всъщност - светлинни години разстояние

дели ни.

NG/nnn

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Nella_gold (Нели )

2007-09-12T17:47:08+03:00

Вальо, по принцип не се плаша, но знае ли човек...
valiordanov (Валентин Йорданов)

2007-09-12T07:40:03+03:00

Четох и усетих доста неща чрез стиха ти...Дано откриеш своята приятна споделена свобода...Не се плаши от ръба, само който е постоял на него знае , че има пропаст...
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-09-11T10:34:20+03:00

Ако ще ти олекне поне мъничко, ето ти моята сърдечна прегръдка!
И знай - тъгата и болката ни правят по-силни!
Горе главата, момиче!
Гуш*!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-10T13:21:58+03:00

Усмихни се , Златна моя, пътят пред теб е слънчев и красив.Знам, така че продължавай, с обич.
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-09-10T10:54:33+03:00

Тъжно е Нели!
Но понякога се получава разминаване.
Зареди се с оптимизъм,пък каквото е рекъл Бог,това ще стане!
Прегръщам те!